Най-лявото правителство, което в България е имало от падането на комунистическия диктат на Живков е олицетворяван от ... охраната на Живков. Това само по себе си е пародия. Но .. освен всичко, партията на този охранител, която се има за дясна (на хартия само), води такава лява политика, че сигурно комунистическите парт ии в Европа и завиждат.
Поредното доказателство е идеята за въвеждане на данък върху лихвите на банковите влогове!? Идеята им била да взимат от богатите и да дават на бедните ... Само че има една малка (абе не много малка) подробност - мнозинството от от хората в банките са именно бедните. И в крайна сметка - от бедните ще взимат, за да има с какво охранителя да си купува изборите....

Кой кой е в правителството на ГЕРБ?

1.Бойко Борисов - комунист, син на полковник от МВР.
2.Цветан Цветанов -син на шофьора и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов.
3.Цецка Цачева - партиен секретар на Окръжния народен съвет в Плевен.
4.Николай Младенов - син на служител на ДС от високо засекретено ниво.
5.Сергей Игнатов - син на секретар на ОК на БКП Видин по идеологическите въпроси.
6.Росен Плевнелиев - платен първи секретар на общински комитет на ДКМС.
7.Симеон Дянков - стипендиант... [Прочети целия коментар] на фондация Людмила... още Живкова.
8.Нона Караджова - дъщера на завеждащ отдел в ЦК на БКП.
9.Лиляна Павлова - внучка на заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП,
10.Вежди Рашидов - удостоен лично от Илия Павлов със званието Главен Мултак на РБ,
11.Ивайло Московски - първа щатна работа в Мултигруп.
12.Веднага след президентските избори Бойко Борисов побърза да назначи за заместник кмет на София по финансите сина на генерала от ДС Николай Барбалов, а за нов правосъден министър Диана Ковачева дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП. А като капак на всичко същата госпожа Диана Ковачева е съпруга на настоящ лидер от БСП...

Какво бе обещано преди изборите от Герб ?

1. Обещание. Поддържане на балансиран бюджет. Неизпълнено!

 

2. Обещание. Намаляване на осигуровките с 5%. Неизпълнено!

 

3. Обещание. Развитие на „зелен бизнес“ и данъчни стимули за инвестиции в енергоспестяващи технологии. Неизпълнено!

 

4. Обещание. Инвестиции в земеделието, бърза комасация, ефективно усвояване на парите от Европейския съюз. Неизпълнено!

 

5. Обещание. Финансова децентрализация на общините. Неизпълнено!

 

6. Обещание. Нови системи за оценка на труда на учениците и учителите, засилване на връзката между потребностите на реалния сектор и образованието. Неизпълнено!

 

7. Обещание. Конкурсно начало и при избора на научни изследвания, които да бъдат финансирани с пари от бюджета. Неизпълнено!

 

8. Обещание. Премахването на монопола на здравната каса и въвеждането на индивидуални здравни партиди. Неизпълнено!

 

9. Обещание. Ревизия на всички заменки, спорните приватизационни договори и сключени концесии. Неизпълнено!

 

10. Обещание. Върховенството на закона и независимата съдебна система. Неизпълнено!

 

11. Обещание. Премахване на безконтролното следене в Интернет от МВР. Неизпълнено!

 

12. Обещание. 10-12% икономически растеж годишно. Неизпълнено!

 

13. Обещание. 20% ръст на доходите годишно. Неизпълнено!

 

14. Обещание. Средна работна заплата 1500-2000 лева. Неизпълнено!

 

15. Обещание. 15% ДДС. Неизпълнено!

 

16. Обещание. Премахване на данъци върху наследството и дивидентите. Неизпълнено!

 

17. Обещание. Отпадане на минималната работна заплата. Неизпълнено!

 

18. Обещание. Намаление на пенсионната осигуровка от 23 на 10%. Неизпълнено!

 

19. Обещание. 7% данък върху доходите и 1000 лева необлагаем минимум. Неизпълнено!

 

20. Обещание. Мораторим на строителството върху гори, придобити чрез замяна.

Неизпълнено!

В интерес на обществото или в интерес на споснорите на ГЕРБ?

„На заседанието си в сряда (29.06.) правителството реши да предложи законодателна промяна, с която да се узакони незаконното ползване на близо 65 хектара от Национален парк "Пирин" над Банско от "Юлен" АД, концесионер на ски пистите и лифтовете в курорта.

Министърът на околната среда Нона Караджова потвърди, че в нарушение на концесионния си договор компанията е построила писти и лифтове извън дадените й от държавата 99.55 хектара.”

Това, уви, не е нов виц за доброто управление на ГЕРБ. Не. Не е и „новина” от някоя жълта медия.

За съжаление на всички нормални хора в България ...  това е самата истина.  Нашето мило и загрижено правителство решава такива неща. Решава да наруши законите ... отново.  В ползя роду? Не. В полза на джобовете си.

Тук обаче става въпрос не само за този случай. Тук става въпрос или за тотална некомпетентност на министър Караджова, или за тотална зависимост от мафията на министъра и вероятно на ... кабинета като цяло.  Или и за двете.  Лъжите, които този министър разпространява постоянно са  както нагли, така и опасни.  А с този акт на озаконяване на  закононарушение ще се създаде опасен прецедент.  При това е много опасен прецедент, защото отсега нататък всеки концесионер ще може да надхвърли правомощията по концесията си, след което да се позове на това решение на правителството и всеки съд ще трябва да приеме този аргумент. 

По тази логика ако утре узаконите и убийствата, кражбите, наркотиците и т.н., това означава ли, че ще сте решили  проблема с престъпността веднъж завинаги "в полза на региона и на страната...

Аз не мога да приема такова управление за нормално. Аз като българин и живеещ в тази държава, искам и настоявам законите да се спазват такива каквито са, а не да се нарушават или променят заради частен, мафиотски,  интерес. Аз искам България да бъде зелена. Аз искам да има природа в България. Не желая природните паркове в Родината ми , да се превръщат в центрове на сезонни туристически атракции, които ще унищожат природната среда за винаги. 

Господа управляващи. Стига лъгали. Как очаквате младите и мислещи хора да останат тук,  а камо ли да се върнат обратно . Извършено е закононарушение и вместо да прекратите концесионния договор, да накарате нарушителя да плати за щетите и да възстанови за негова сметка разрушенията,  да намалите ски зоната до разрешените граници, Вие, господа управляващи узаконявате това нарушение на закона. Вие самите се превръщате в нарушители на закона . Отново. 

До кога? Следва Витоша ли? 

Що за държава е това, в която беззакония се узаконяват с промяна в закона?!

Явар Кирилов, студент по политология в УНСС, член на УС на НМФ, зам. Председател на МНДСВ

 

Симеон ІІ е потомък на Асеневци

Цар Симеон е потомък на Асеневци, показва ново изследване на неговото родословие. Връзката е една омъжена в Полша българска принцеса от XIII в., чиято кръв се предава последователно през династиите на полските Пясти, австрийските и испанските Хабсбурги и френските Бурбони.

Цар Фердинанд е двадесет и първо, а неговият внук Симеон - двадесет и трето поколение на князувалата в Полша българка.

V i o l a   g e n e r e   e t   n a t i o n e  B u l g a r a

Всичко започва към 1218 г., когато Иван Асен II дава своята родственица Виола за жена на връщащия се от кръстоносен поход до Светите земи поляк Кажимеж I, княз на Ополе. По същото време някогашното единно Кралство Полша е раздробено на няколко княжества. Начело на тия княжества стоят роднини на Кажимеж I - всички от кралската династия на Пястите. Между тези князе се води безмилостна борба кой от тях ще се закрепи в столицата Краков и ще наложи властта си над цяла Полша. Вместо това - с разрастването на фамилията страната се раздробява на все по-малки пястовски владения.

Сродяването на Иван Асен II с Кажимеж I е екзотично само на пръв поглед. При династическите бракове няма нищо случайно - по принцип те ознаменуват сключването на мир, съюз или на други важни договорености между средновековните монарси. Сватбата на българката Виола с поляка става в периода на приетата от цар Калоян уния с Рим (1204-1231). Това означава, че през този уникален отрязък от българската история не съществуват никакви верски пречки за бракове между православни и католици. Нещо повече: и едните, и другите сякаш са чакали тъкмо това. Само за десетина години една дъщеря на Калоян се омъжва за латинския император в Цариград; цар Борил взема за жена френска принцеса; Иван Асен II става зет на унгарския крал; френска княгиня води и деспот Алексий Слав, племенник на Асен, Петър и Калоян. В такъв смисъл сватбата на Кажимеж I с Виола не само не е прецедент, но прилича по-скоро на закономерност.

Целта на сватосването също изглежда прозрачна. Князът на Ополе е един от няколкото възможни кандидати за полската кралска корона. Всеки момент дребният провинциален владетел може да се превърне в мощен съюзник зад гърба на унгарската държава, най-заклетия враг на България от север. Бащата на Кажимеж I дори успява да седне на трона в Краков през 1210 г., но умира само няколко месеца по-късно. Това са все неща, които Иван Асен II знае отлично, тъй като около годините 1207-1217 г. той е в изгнание в руското княжество Галич (областта на днешния град Пшемишл в Полша и на Лвов в Украйна). Тъкмо тогава галичкото княжество е обект на постоянни стълкновения между руси, унгарци и поляци и Иван Асен II вижда всичко това на място. Сродявайки се с Пястите, той наистина се оказва далновиден - макар и век по-късно полските земи са обединени не от кого да е другиго, а от крал Владислав Локетек, внук на българката Виола. Поради коренно променените реалности обаче възможният и тогава българо-полски съюз е вече неактуален.

Историята ни дава достатъчно сведения за живота на Виола в Полша, но прякото посочване на българския й произход е само едно. То се намира в обемистата хроника на знаменития полски историк от XV в. Ян Длугош. Сред събитията от 1251 г. той отбелязва: "Viola genere et natione Bulgara, Ducissa de Opole, moritur" ("Умира Виола, княгиня на Ополе, по род и народност българка"). Освен това българското й потекло е потвърдено и по косвен път: например сред велможите на Кажимеж и Виола в столицата им Ополе има хора, които носят невъзможни за Полша, но типични за Балканите имена.

Повече сложности предизвиква асеневският й произход. Покойният проф. Георги Първев, единственият български историк, който се занимава с Виола, изтъква специално това като възможност, но не смее да го твърди категорично. Немалко немски и полски историци обаче нямат такива колебания. Така например германецът Форст-Баталя (1913 г.) смята Виола за дъщеря на цар Асен I. Други сочат като неин баща Калоян или Борил. На никой немец или поляк обаче не му минава и през ум да допуска, че Виола би могла да е дъщеря даже на най-мощния български болярин - поради простата причина, че през многовековната си история Пястите се сватосват само и единствено с лица от владетелски произход. Изключенията, които потвърждават правилото, се броят на пръсти и се отнасят за други епохи и обстоятелства. Според съвременния полски историк Владислав Джевулски, автор на единствената монографична студия за Виола, българката е дъщеря или на цар Калоян, или на цар Борил и е родена около 1204 г.

Виола живее в Полша от около 1218 до смъртта си през 1251 г. Тя ражда на Кажимеж I четири деца, две от които имат съществена роля в историята на Полша. Синът им Владислав наследява бащините владения в Ополе, като при неговите синове и внуци държавата му се разбива на все по-миниатюрни княжества. Само мъжката линия на ополските князе, последният от които умира през 1625 г., наброява 72-ма представители. Една от правнучките на Виола, става чешка, друга - унгарска кралица.

По-голямата дъщеря на Виола и Кажимеж - Еуфрозина (1229-1292/3) се омъжва за пястовския княз на Куявската и Ленчицката земя (Централна Полша). От този брак е роден обединителят на поляците крал Владислав I Локетек (ок. 1260-1333), наследен от сина си Кажимеж III Велики (1310-1370). Благодарение на династическите сватби на куявско-ленчицките потомци на Виола нейната кръв преминава и във вените на унгарските крале от рода Анжу, на чешките крале и германските императори от фамилията на Люксембургите и др.

П о л я к и н я т а   Ц и м б а р к а - п р а м а й к а
н а   "н о в и т е   Х а б с б у р г и"

За "асеневската следа" в родословието на цар Симеон II най-важна е линията на Еуфемия (преди 1267-1308), внучка на Виола от дъщеря й Еуфрозина. През 1300 г. Еуфемия става кралица на вече споменатата държава Галич, тогава официално призната за кралство.

Чрез дъщерята на кралица Еуфемия - княгиня Мария (1284/86-1341), която е правнучка на Виола, българският "ген" преминава у пястовските князе на областта Мазовше (с градовете Плоцк, Черск и днешната столица Варшава). Това става с женитбата на Мария за тамошния княз Тройден I.

От тяхното брачно ложе е праправнукът на Виола княз Жемовит III (1313-1381). Самият Жемовит III пък е венчан за княгиня Еуфемия Опавска (1318-1359/62), Виолина праправнучка от ополската линия на Пястите. Синове на Жемовит III и Еуфемия Опавска са князете на Мазовше Януш I и Жемовит IV, както се вижда - "асеневци" и по баща, и по майка.

Читателите на "Кръстоносци" от Хенрик Сенкевич може би си спомнят, че голяма част от действието на този прочут роман се развива именно в дворовете на Януш I и Жемовит IV. Тъкмо тези двама князе и техните съпруги са покровители на русокосия гигант Збишко и неговата възлюбена Данушка. В двора на Януш I Збишко извършва част от своите подвизи. Тук той побеждава в смъртен двубой надменния кръстоносец Ротгер, тук княз Януш го възвежда в рицарско достойнство. Целият роман на Сенкевич впрочем гъмжи от потомци на Виола: освен князете на Мазовше тук фигурират полската кралица Ядвига и нейната сестра Мария, кралица на Унгария и Чехия; чешкият и германски крал Вацлав IV Люксембург и неговият брат, император Сигизмунд I Люксембург; князете Владислав Ополски и Вацлав Заторски, епископ Ян Кропидло...

В "Кръстоносци" впрочем е "пропусната" личността, която в случая ни интересува най-много - дъщерята на Жемовит IV, княгиня Цимбарка (1394/97-1429). През 1412 г. тя се жени за австрийския херцог Ернст Хабсбург, наречен Железни. Всъщност това прозвище е може би по-подходящо за самата младоженка - тази извънредно красива полякиня притежава и извънредна физическа сила, която демонстрира дори на сватбата си в Краков, чупейки железни подкови пред смаяните погледи на коронованите гости от цяла Европа.

През 1437 г., когато умира германският император Сигизмунд I Люксембург, неговите обширни владения из Европа са наследени от австрийските Хабсбурги. Това става благодарение на брака на единствената Сигизмундова щерка с крал Албрехт II Хабсбург. Ала по това време Хабсбургската династия, която някога е излъчила трима германски императори, е също заплашена от измиране. Тъй като единственият син на крал Албрехт умира в младежка възраст през 1457 г., последната надежда за продължаване на хабсбургския род остава княгиня Цимбарка. Атлетичната полякиня наистина ражда на Ернст Железни 9 деца, но почти всички те си отиват също твърде рано. За щастие, истински дълголетник се оказва синът й Фридрих III (1415-1493), който става германски император през 1452 г. Оттук нататък, та чак до наши дни, всички представители на многолюдната хабсбургска фамилия са до един потомци на Фридрих III, а следователно и на прекрасната Цимбарка. По тази причина австрийските историци с право наричат полската княгиня от Мазовше "прамайка на новите Хабсбурги". Ние пък ще припомним това, че тя е и шесто коляно след асеневката Виола.

ХАБСБУРГИ, ЯГЕЛОНИ, БУРБОНИ, ОРЛЕАНИ...

Чрез подходящи бракове синът на Фридрих III - император Максимилиан I (1459-1519), прибавя към владенията на Хабсбургите Бургундия, а внукът му, кастилският крал Филип Красиви (1478-1506) - и Испания.

При синовете на Филип Красиви, император Карл V (1500-1558) и император Фердинанд I (1503-1564) Хабсбургите вече царуват над Австрия, Бургундия, Нидерландия, Испания, Южна Италия, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Далмация и огромни територии в Новия свят. Тъкмо това е пословичната "империя, в която слънцето никога не залязва".

При приемниците на императорите Карл V и Фердинанд I техните владения, а и самите Хабсбурги, се разделят на две линии - централноевропейска, която държи и императорската корона; и испанска - с всички територии на тази страна в Европа и по другите континенти.

Тук е важно да се познава особената матримониална практика на "новите Хабсбурги". За да не раздават територии като зестра на други династии, те често се женят помежду си, което неведнъж води до кръвосмешения. От друга страна пък това означава, че "процентът" на асеневската кръв във вените им вече не спада в геометрична прогресия, както става при "нормалните бракове". Освен това австрийските Хабсбурги постоянно се венчават за представители на полските Ягелони, управляващи също така в Чехия и Унгария. А повечето Ягелони също имат Виолина кръв - по линия на кралица Елизабет (1436/37-1505), внучка на император Сигизмунд I Люксембург. Най-накрая, сонми хабсбургски принцеси украсяват троновете на почти всички католически страни в Европа (и дори в Америка!), създавайки истинска плетеница от династически родства, която, естествено, не могат да бъдат дори скицирани в една интернетска статия.

Но каква е връзката на Хабсбургите с българските царе Фердинанд, Борис III и Симеон II?

Началото е поставено още при първия френски крал от династията на Бурбоните - Анри IV. Съпруга на този колоритен монарх е Мария Медичи (1573-1642), Хабсбург по майка.

Син на Анри и Мария пък е крал Луи XIII (1601-1643), добре познат на българския читател от "Тримата мускетари" на Александър Дюма. Жена на Луи XIII е Анна Австрийска (1601-1666) от испанската линия на Хабсбургите. Това е същата кралица Анна, която д"Артанян, Атос, Портос и Арамис спасяват от коварните интриги на кардинал Ришельо.

От този брак се ражда Луи XIV, Кралят Слънце, и - което е далеч по-интересно за нас - неговият брат Филип (1604-1701). Тъкмо този Филип е основател на фамилията принцове Орлеан. След Филип идват последователно неговите приемници, орлеанските принцове Филип II, Луи, Луи Филип, Луи Филип Жозеф и... Великата френска революция от 1789 г.

Нейни жертви, както знаем, стават комплексираният от сексуалните си и други проблеми крал Луи XVI Бурбон и неговата съпруга Мария Антоанета, която е, разбира се, Хабсбург (именно на нея приписват прословутата реплика по адрес на гладуващия парижки плебс: "Като нямат хляб, да ядат пасти!"). Така през 1792 г., когато кралят, а след това и кралицата са гилотинирани под щастливия вой на Париж, върху ешафода падат и капки асеневска, българска кръв.

Необичайна е съдбата и на техния роднина, орлеанския принц Луи Филип Жозеф (1747-1793). Човек с либерални възгледи, той се присъединява към революцията и като се отказва от титлата си, приема името Филип Egalite, т.е. Равенство. По време на Големия терор обаче и главата на Луи Филип Жозеф пада в коша под гилотината.

Неговият син Луи Филип (1773-1850) също е революционер. И той принадлежи към лагера на якобинците и дори е полковник от републиканската армия. В резултат на революцията от 1830 г. Луи Филип става крал на Франция, ала през 1848 г. непокорните французи вдигат нова революция и го детронират.

Този именно крал Луи Филип е баща на княгиня Клементина, майката на бъдещия български цар Фердинанд.

Изложената тук връзка на Фердинанд, Борис III и Симеон II с търновските Асеневци не отменя познатата в науката генеалогия, която извежда Кобургите от Арон, брата на цар Самуил. За отбелязване е все пак, че новото родословие е... по-лесно за проследяване и почти два пъти по-кратко.


РОДОСЛОВИЕТО НА ЦАР СИМЕОН II КАТО ПОТОМЪК НА АСЕНЕВЦИ

Виола (ок. 1204-1251), от династията на българските Асеневци, княгиня на Ополе. Дъщеря:

Еуфрозина (1229-1292/93), княгиня на Куявската и Ленчицката земя в Централна Полша. Дъщеря:

Еуфемия (преди 1267-1308), кралица на Галич. Дъщеря:

Мария (1284/86-1341) , княгиня на Мазовше, правнучка на Виола. Неин син е:

Жемовит III (преди 1313-1381), княз на Мазовше, праправнук на Виола. Жемовит е женен за княгиня Еуфемия Опавска (ок. 1319-1359/62), праправнучка на Виола по линия на ополските Пясти. Техен син е:

Жемовит IV (преди 1352-1425/26), княз на Мазовше. Дъщеря:
Цимбарка (1394/97-1429), полска княгиня от Мазовше. Син:
Фридрих III Хабсбург (1415-1493), император на Свещената римска империя на германския народ. Син:

Максимилиан I Хабсбург (1459-1519), император на Свещената римска империя. Син:

Филип I Хабсбург (1478-1506), основател на Хабсбургската династия в Испания. Син:

Карл V Хабсбург (1500-1558), император на Свещената римска империя. Син:

Филип II Хабсбург (1527-1598), крал на Испания. Син:

Филип III Хабсбург (1578-1621), крал на Испания, женен за Анна Австрийска Хабсбург. Тяхна дъщеря е:

Анна Австрийска Хабсбург (1601-1666), кралица на Франция, героинята на "Тримата мускетари" от Дюма, съпруга на крал Луи XIII. Вторият син на тази двойка е:

Филип (1640-1701), принц Орлеански. Син:

Филип II (1674-1723), принц Орлеански. Син:

Луи (1703-1752), принц Орлеански. Син:

Луи Филип (1725-1785), принц Орлеански. Син:

Луи Филип Жозеф (1747-1793), принц Орлеански. Син:

Луи Филип I (1773-1850), крал на Франция. Дъщеря:

Клементина (1817-1907), жена на принц Август Сакскобурготски. Техен син е:

Фердинанд (1861-1948), цар на България. Син:

Борис III (1894-1943), цар на България. Син:

Симеон II, цар на България от 1943 г.

А как всъщност се стигна до това положение.
Вън от правните спорове, чието място е единствено в независимия съд, а не в парламента или кръчмата, се очертава един многопластов политически конфликт, който умишлено и целенасочено подклажда споровете по тази тема.
От една страна, гнусните лъжи около реституцията на царските имоти бяха взети от противниците на успешното управление на Негово Величество през периода 2001 - 2005 та готина, с единственото желание, да отклоняват общественото внимание от успехите на управлението в посока някакви евтини скандали. Успешно управление, което направи така, че България бе приета в НАТО, а преговорите на членство в ЕС бяха финализирани повече от успешно.
От друга страна, срещу реституцията се изправиха и комунистите, които бяха се скрили зад  фалшиви маски се представяха за национално-отговорни партии, желаещи връщането на човеколюбивия комунизъм и отърваването от онзи монархо-фашист и капиталист, който безогледно е заграбил държавни имоти  (?!?!)
Целта е ясна - реабилитиране на зверствата на комунизма, и отново връщането на държавата по ретроградния път по който той ни водеше. Период в който България бе изолирана от нормалния сват и върната епохи на зад в развитието си.
Ето това са 2 та основни политически елемента, опитващи се да печелят някакви дивиденти чрез скандали, интриги и най-вече ... лъжи!

С ГЕРБ към картофена революция нии вървим!

През последните години, казусът с т.н. царски имоти, се превърна в една от най-горещите, най-обсъжданите теми на обществената политика в България. На политически игри и клеветнически кампании.В повод за политически спекулации и откровено направени фалшификации. А най-интересното е, че всички документи, които недвусмислено доказват правото на собственост на тези имоти от страна на Н. В . Цар Симеон ІІ и другите наследници са достъпни за всеки. Но не всеки иска да борави с истината .....

Пролет е. Всичко се съживява. Без икономиката. Тя все така си крета, но вече и децата разбраха, че причината си е домашна, а не е световната криза. Почти две години от началото на новия управленски мандат, а светлината в тунела- много далеч. Хората все повече недоволстват, промяна в ежедневието им няма и няма. Наближават важни избори, партиите се стягат, компроматите се пишат... Каква по-комфортна среда, за да стартира новият сезон на сериала с т.нар. царски имоти. Та нали, благодарение на кампаниите през последните 8 години, той стана по-популярен и от турските тв саги. Защото какво по-хубаво за българина от това да не задава излишни въпроси за заплати, данъци, работни места, а да коментира на воля из кафенета и медии нещо, от което не разбира. Но пък задължително не одобрява. Така и с царската реституция. Колко ли герои се изредиха през последните години пред очите ни, търсейки слава и кариера именно чрез този сериал – от Яне Янев и Георги Марков та до напористия земеделски министър Найденов. Последният трудно щеше да бъде забелязан, ако не беше получил и той роля в същата сага. Никой от тях обаче не смее да признае, че сценарият е писан още през 1946г, а съвременните кукловоди го допълват. Интересно докога ще ни поднасят този сериал, докога ще ни залъгват с микс от социализъм и некомпетентност  по тази тема под лозунга „дайте имотите на народа”. Сагата вече омръзна и е крайно време да слезе от ефир.

 

Какви са фактите, които свободно стоят из държавните архиви и чакат да бъдат прочетени и представени така, както е, а не както иска поредният герой, жаден за слава и телевизионен рейтинг.

 

Отнемането

 

През 1946г. членовете на царското семейство са принудени на напуснат България след проведен референдум в присъствието на съветски войски. Третото българско царство става република. През 1947г новата власт, начело с Кимон Георгиев, приема Закон за обявяване в държавна собственост на имуществото на Царете Фердинанд и Борис и техните наследници. Първа точка от закона гласи: „ Обявяват се за собственост на Народната република България всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, лично придобити и наследени”. Ясно и точно –имотите са частни и подлежат на национализация. Така, както са одържавени стотици фабрики, магазини, жилища на обикновени граждани. Защото новата власт смята, че частната собственост е буржоазна отживелица.

 

Изготвен е подробен опис, в който са изброени всички частни имоти, свързани с Двореца. Те са разделени в няколко графи – държавни, частни на Царската фамилия и смесени – където земята е държавна или общинска, но постройката е направена с лични средства от царя. Направено е ясно разграничение между видовете собственост, за да се одържави само частното имущество. Срещу всеки частен имот е посочен номер на нотариалния акт, с който Царят го е закупил- дали лично или чрез посредничеството на Интендантството. Този подробен списък се изготвя, за да покаже кои имоти са частни и подлежат на одържавяване и кои са с държавен статут- каквито са например дворците в София и в Евксиноград. Одържавяването на царските имоти през 1947г. е извършено в нарушение на тогавашната Конституция на Народна република България. В чл.10 ал 5 пише, че частната собственост може да бъде отчуждена принудително в полза на държавата само срещу справедливо обезщетение. Според други два закона, частни имоти, които се национализират, трябва да бъдат оценени и заплатени на ощетените. Нищо подобно не се случва. Българският Цар, завръщайки се в Родината след 50-годишно изгнание, не повдигна нито веднъж този въпрос. Нещо повече, в интервю за Кеворк Кеворкян от края на 90-те, в отговор на въпрос дали ще има такива претенции, Царят заяви, че няма и удържа на думата си. В съседни страни например, наследниците получиха милиони евро обезщетение за годините, в които имотите им са ползвани, освен че бе възстановена и собствеността върху дворците.

В ГОДИНИТЕ НА ТОТАЛИТАРИЗМА

 

Частните царски имоти са одържавени уж да бъдат дадени на народа. Логично се питаме колко хора от този народ през 45-те години социализъм имаха достъп до тях? Нима някой влизаше във „Врана”, нима някой извън висшата червена номенклатура знаеше какво е Царска Бистрица или Кричим? Пак в архивите стои решение на Държавния съвет от 1954г. Тогава правителството решава, че дворецът „Врана” ще бъде почивна станция на земеделските работници. Това си  остава популизъм на хартия.  Какво всъщност се случва с тези места? След изгонването на Царица Иоанна с двете й деца, във „Врана” веднага се настаняват новите социалистически управници. В архивите стои снимка на целия род на Георги Димитров в дворца. Вождът дори си избира да работи в кабинета на Цар Борис. Естествено, народната република плаща за всичко това. По-късно, Тодор Живков използва Царска Бистрица като своя частна вила. Не е пресилено да се каже, че неговите деца и внуци имат повече детски спомени от там, отколкото самият Цар- законен наследник на имота. Стари партийци припомнят, че дворецът в Боровец е бил само за Първия. Докато „Врана” е била използвана и като хотел за гостуващи в страната „братски” лидери като Фидел Кастро например и редица съветски другари. Голяма част от движимото имущество пък през годините е заграбена. Известен в писателските среди е случаят с виден автор, който си занесъл в къщи бюро и няколко стола от кабинета на цар Борис. Без да плати, естествено, нали са били национализирани за народа. Друг случай е с Людмила Живкова, която, виждайки какво става с тези вещи, се е опитвала да спаси поне картините в дворците. Редовно минавала през „Врана”, за да следи дали са там и в какво състояние са. Много харесвала една сребърна купа от царското семейство. Служител от УБО веднъж й казал „Защо не си я вземете у вас”. Тя обаче поръчала да й направят копие, а оригиналът останал в Двореца. Но този случай е изключение. Национализирани „в името на народа”, тези места никога не са били места ЗА народа.

 

 

1998г –Връщането

 

С настъпването на демократичните промени у нас, раждането на СДС и новите лидери- демократи, въпросът с реституцията на собствеността на гражданите е поставен на дневен ред. Видни юристи се заемат с тази задача да модернизират законодателството още през 1992г. По-късно СДС обръща внимание и на царските имоти, защото, както казва тогавашният син лидер, една несправедливост по отношение на Царя трябва да бъде поправена. И това беше работещо послание от една съвременна десница както към към нейните избиратели, така и към новите европейски партньори. Председателят на Конституционния съд Иван Татарчев, съдията Георги Марков, премиерът Иван Костов, финансовият министър Муравей Радев подготвят документация за отмяна на Закона за национализация на частната царска собственост. Това става факт през 1998г. и се приветства от демократичната общност у нас. Защото показва европеизирането на България. Държавната администрация задвижва процедури и документи за възстановяване собствеността на наследниците. Това се случва до 2000г. Тук трябва да направим едно задължително уточнение- това е времето, в което Царят все още не е и споменал дума, че един ден ще се намеси решително в българската политика и ще разбърка плановете на амбициозните местни политици. Както се казва, ако той и до днес си седеше отстрани в Мадрид, може би новите лидери лично щяха да му носят рестуционните документи за подпис и да се бият в гърдите пред Брюксел какви демократи са и  че частната собственост у нас отново е неприкосновена.

 

 

МИТОВЕТЕ

 

Най- тиражираният мит е свързан с т.нар. Интендантство. Пак да погледнем фактите и архивите. В параграф 3 от Правилника за управлението на цивилната листа на Негово Величество Царя пише : „Интендантството на Цивилната листа е граждански институт, представляващ частните интереси на Двора”. Цивилна листа и Интендантство са едно и също нещо. С фразата „Цивилна листа” са наричали заплатата на царя. А интендантството е частна структура, която е харчела личните средства на монарха. В държавните бюджети, които се пазят в архивите на Министерството на финансите, това ясно е записано. Нещо повече- няма и следа да са отпускани държавни средства за поддръжка на личните имоти. Те са издържани от Цивилната листа. Това фамозно в очите на някои Интендантство е създадено по образец на френския кралски двор. Защо? Ами да четем историята- защото Цар Фердинанд е внук на френския крал Луи Филип, защото майка му Клементина, добре познава устройството и управлението на един дворец. И естествено, и двамата се стремят да въведат у нас същите европейски порядки. Тази структура харчи техните лични пари. Това не е новото УБО, както някои се опитват да го представят. Червената номенклатура не е плащала лев за услугите на УБО, плащал е народът. Има съществена разлика, нали?

 

 

АПЕТИТИТЕ

 

Все повече става ясно, че към царските имоти има не просто обществен интерес, за да бъдат те върнати на народа. Абсурдно и популистко е да се залъгва публиката и с нелепи обещания като това, че имотите ще бъдат продадени и парите ще бъдат поделени по равно между хората. По-безумно нещо не сте и чували, но също е пуснато в обръщение от фабриката за митове. Народът пак няма да влиза в тях, ако бъдат повторно одържавени. Обществена тайна са апетитите на някои олигарси към „Врана” и към къщата в Кричим. Дали тази власт ще им ги поднесе на безценица, така както стана с почти цялата приватизация у нас през годините?! Предстои да видим.

 

Много показателен за това как държавата би се грижила за тези имоти е случаят с дарението на парка „Врана”. През 1998г. цар Симеон ІІ  и сестра му Княгиня Мария Луиза даряват на Столичната община близо 1000 дка от парка, създаден от дядо им Фердинанд, с уговорката, че това ще се превърне в място за отдих на столичани. Няма по-голямо дарение до сега  у нас, направено от държавник. Минаха 12 години оттогава, но все още нищо не е направено.Това ли е добрият държавен стопанин?

 

Царските имоти трябва да си останат царски, да бъдат превърнати в туристическа атракция - така, както е в целия цивилизован свят. Румънците проявиха здрав разум и го направиха. У нас компроматният сериал „царски имоти” вече трябва да спре, поради липса на зрители. Иначе ще продължаваме да учудваме цяла Европа  каква точно демокрация градим в 21 век.

 

Ина Кирилова

Великото Картофено Интервю в предаването на Диана Найденова "Опасно тъпо", в което Бойко Борисов се опита да подобри рекорда за най-гламав  премиер.

То беше фундаментално събитие в държава в отчайващото положение, което се лекува с безкрайна обиколка на политици из медиите. Егоцентричният ни, нагъл, безотговорен, безпомощен и безчувствен премиер каза, че и 2000% да скочи цената на картофите него това не го касае, препоръча хората като него да си садят картофи и изнесе лекция как става това.

Напълно в духа на най-десните икономически идеи Бригадирът Бойко ни посъветва да заграбим пустеещи земи за картофената кампания и за пореден път, отказвайки да поеме отговорност за нещо още веднъж хвърли вината за безработицата върху самите безработни.

Честит Национален Празник, българи!

Днес 26.02.2011г. се навършват 150 години от рождението на Цар Фердинанд І
Но днес се навършват и 11 години от смъртта на Царицата на Милосърдието.
-Честито рождение на Великият наш Цар Фердинанд !
-И дълбок поклон пред паметта на Царицата Майка Йоанна!